Д-р Стефан Митев: Твърде много хора имат полза от пренебрегването на научните принципи

Д-р Стефан Митев: Твърде много хора имат полза от пренебрегването на научните принципи

Д-р Стефан Митев е гастроентеролог в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Св.Иван Рилски“. Заедно със свои единомишленици създава НПО и Фейсбук група „Българско рационално общество“, което има за цел да се бори с неистините и заблудите в медицината, фалшивите новини и псевдонаучните теории за алтернативните методи, разпространявани в медиите и обществото. Днес разговаряме с д-р Митев за ценностите, в които той и колегите му вярват и които са ги мотивирали да са посветят на тази кауза.

Д-р Митев, как се роди инициативата „Българско рационално общество“?

Ние сме фондация в обществена полза. Борим се срещу псевдонауката и фалшивите новини предимно в медицинската сфера. Често разобличаваме алтернативни методи на „лечение“, шарлатански продукти и конспиративни теории. В по-развитите от нас страни подобна дейност е популярна като научна комуникация и скептицизъм. Ние сме скептични към всякакви бомбастични твърдения за чудодейни лечения и мигновени резултати. За съжаление, твърде много хора имат полза от пренебрегването на научните принципи и ефектно звучащите рекламни послания. Ние решихме да им се противопоставим, с което си спечелихме врагове, но и много почитатели и последователи. Определяме се като идеалисти в научна сфера, но реалисти за всичко останало.

Постига ли тя целите си според Вас?

Най-точният отговор е частично. Има още много какво да се желае. В България нарушаването на правилата се е превърнало в норма. Затова е необходим коректив, който да сигнализира за нередностите в родното здравеопазване. Подавали сме сигнали до компетентни органи, а понякога успяваме да убедим нарушителите да спрат с порочната си практика само с публикуване в нашата фейсбук страница Българско рационално общество. След наш сигнал има започнато досъдебно производство срещу хора, които твърдят, че лекуват с молитва и божествено докосване. Неприятна история. Преди ние да се намесим, те провеждаха „лечебни“ сесии на скандално високи цени, без дори да имат касов апарат. Предлагаха и лечение по телефона, разбира се, срещу съответното заплащане. Освен борбата срещу шарлатани ние се опитваме и да образоваме широката публика в сфери като епидемиология, медицинска статистика и рационално мислене. Там имаме по-големи успехи и статиите ни се четат от хиляди хора.

От гледната точка на лекар, отдаден на тази кауза, имате ли впечатление, че българинът започва да мисли по-рационално и да интерпретира темата за здравето и болестта с повече логика и здрав разум през последните години?

За съжаление, наблюденията ми са по-скоро в обратната посока. Все повече хора ми споделят, че техни близки са станали жертва на алтернативни лечения или шарлатани. Хората лесно дават парите си за продукти, които са афиширани като натурални, природни и без странични ефекти. В повечето случаи не са нищо от изброените, но рекламните послания винаги са по-силни от научните. Наблюдавам и тревожна тенденция към спад в доверието към лекарите. Хората вярват на популярни личности без медицинско образование или на телевизионни герои, на които обикалянето от студио в студио се е превърнало в основна дейност. Рационалното мислене се среща все по-рядко. Обяснявам си го поне отчасти с лесния достъп до информация в социалните мрежи, където всеки може да твърди, каквото си пожелае, без да защити мнението си с доказателства. Все пак получавам и съобщения от хора, които ни благодарят, че сме им отворили очите за теми, по които в миналото са били подведени. Борбата за популяризиране на научния начин на мислене е по-трудна, отколкото хората си представят.

Как ще определите реакциите му по време на пандемията?

Пандемията доведе до хаос в здравната система. В началото всеки се уплаши за живота си, което е нормална реакция, и започна да търси авторитети, които да следва за здравни съвети. За съжаление, намери твърде много фалшиви герои, които бълват пропаганда и псевдонаука. Ежедневно трябваше да оборваме конспиративни теории, като тези за изкуствено създаден вирус, планирана епидемия, рискове от ваксините, поставяне на чипове и какво ли още не. Вярата в конспиративни теории успокоява хората, защото ги кара да си мислят, че има някаква тайна организация, която контролира хода на събитията. Далеч по-страшно е да се осъзнае, че абсолютно никой не може да гарантира какво ще се случи в бъдеще с пандемията, че случайността играе огромна роля в ежедневието ни, че неочаквано умират наши приятели и познати. Усещането за липса на контрол е плашещо. Намирането на спокойствие и утеха в конспиративни теории е лесен изход за хората, които не искат да живеят в реалността.

В личен план кои бяха мотивите Ви да се посветите на тази идея?

Колкото и нескромно да звучи, смятам, че имаме експертиза в сферите, за които пишем. Успяхме да предадем на широката публика огромно количество научно базирана информация, която не се среща дори в медицинските учебници у нас. В началото започнахме, без да имаме големи очаквания. Бързо разбрахме, че от нашата дейност има смисъл и има търсене на научно базирани препоръки и послания. Бързо се превърнахме в най-голямата научна общност в българските социални медии. Лесно можем да бъдем открити в страницата Българско рационално общество и групата Обратно в реалността. Смея да твърдя, че вече имам и определена популярност в медицинските среди, което има своите ползи. За съжаление, у нас все още е по-важно дали хората са чували за теб, а не какво точно вършиш и колко ефективно го правиш.

Ако се върнете години назад, бихте ли избрахте да станете лекар?

Вероятно ще ви изненадам, но отговорът е категорично не. Ако преди 15 години знаех нещата, които знам сега, и имах погледа върху здравната система, то никога не бих кандидатствал в специалност „Медицина“. Ако бях вложил същите усилия, в която и да е друга сфера, щях да имам много по-спокоен живот и щях да осигуря по-комфортен живот на моята съпруга и малката ми дъщеря. Медицинската професия все още е свързана с множество ограничения за развитие у нас. И проблемите са на много нива. Песимист съм и не смятам, че скоро ще видим значима промяна.

С какво Ви привлече гастроентерологията?

С обхвата от заболявания, изследвания и видове лечения, които включва. Болестите на храносмилателната система са твърде разнообразни – от често срещаната гастроезофагеална рефлуксна болест, до автоимунни болести, като улцерозен колит и глутенова ентеропатия, вирусни заболявания, като хроничен хепатит В и С, генетични заболявания, като хемохроматоза и болест на Уилсън, предракови и ракови образувания. По мое време зачисляването за специализация все още беше с изпит, а не с интервю, както е сега. На изпита 30 души се бориха за 9 места, но това е друга тема.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в професията?

Постигнатият благоприятен резултат след прилагане на научните принципи. Трудно е да се опише усещането, когато видиш как досегашната теоретична и практическа подготовка води до излекуването на пациент.

Какви са творческите Ви планове?

Ще продължим да се борим срещу псевдонауката и фалшивите новини в медицинската сфера. За съжаление, ще имам все по-малко време за това, тъй като семейните ми задължения се увеличиха. Добре, че идеализмът ни се изяви в по-ранна възраст и успяхме да постигнем резултати, преди да създадем семейства. Не виждам как сега бихме успели да реализираме същата дейност.

Какво пожелавате на себе си и на колегите си за 2021 година?

Искам да имаме една по-спокойна година, в която трудът ни ще бъде най-накрая оценен.

Източник: zdrave.net