При високо кръвно в следствие на бъбречно заболяване хипертонията остава и след лечението

При високо кръвно в следствие на бъбречно заболяване хипертонията остава и след лечението

Доц. Атанас Кундурджиев е началник на Клиниката по нефрология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Той има три клинични специалности – вътрешни болести, кардиология и нефрология.

Доц. Кундурджиев, Вие сте един от най-големите специалисти в България в лечението на т.нар. кардиоренален синдром, както и при бъбречни усложнения, получени в следствие на диабет. Но кажете сега за връзката между бъбречните заболявания и артериалната хипертония, защото информационната кампания във Вашата клиника този път ще бъде с този акцент.

Стана вече традиция да правим такива инициативи, за да подсещаме пациентите какво да правят при определени заболявания. Правили сме връзка между бъбреците и захарния диабет, метаболитния синдром, сърцето. Сега искаме да подчертаем връзката на хроничните бъбречни заболявания с артериалната хипертония. Тя е двупосочна. От една страна уврежданията на бъбреците водят до артериална хипертония. Даже мога да кажа следното: всяко бъбречно заболяване в определена форма или стадий, всяка пречка в отока на урината, всяка съдова промяна в бъбреците могат да доведат до артериална хипертония. Затова е много важно функцията на бъбреците да се изследва навреме и да се има предвид, когато се лекуват пациентите за артериална хипертония. От друга страна, когато пациентът има т.нар. хипертонична болест, т.е. есенциална хипертония, ако тя не се лекува правилно, рискът да се засегнат бъбреците и да се увредят е много голям. И тук старите автори казваха: няма неврогенна хипертония, която да не се нефронизира, и няма нефрогенна, т.е. причинена от бъбреците, която да не се неврогенизира. Иначе казано, и да се отстрани после причината, артериалната хипертония остава. Затова искаме да обърнем внимание на пациентите да направят тази връзка и да подчертаем, че тя е двупосочна. Много е важно, когато се засегнат бъбреците от някакъв болестен процес и пациентът има артериална хипертония, трябва да се знае, че в голямата част от болните тя е резистентна и се поддава по-трудно на лечение. Затова е добре да се прави консултация и с нефролог.

Колко време трябва да продължи високото кръвно налягане, за да се отрази на бъбреците?

Различно. Ще си позволя да цитирам следната статистика: в България има около 2 млн. хипертоници, от които половината, т.е. 1 млн. не знаят, че имат артериална хипертония и изобщо не се изследват. Другата половина знаят, че имат артериална хипертония, но не се лекуват. Те смятат, че това е било инцидентно, били са ядосани, имали са тежък ден, измерили са си високо кръвно, но по-нататък не го следят. От тази половина половината не се лекуват правилно. Те вземат медикаменти, които не са правилните. Излиза, че от около 2 млн. не повече от 250 хил. се лекуват правилно, проследяват се. Проблемът е наистина сериозен. Желателно е пациенти, които се разпознават в така описаните групи, като отидат на преглед да носят със себе си епикризи и всякакви изследвания, които са им правени до този момент, не само за бъбречни проблеми, но и за хипертония, за да може да се направи по-пълна преценка на тяхното състояние.

В момента сме на грипна вълна, включително свързана и с първите случаи на COVID-19 в България. Какъв е рискът пациенти с хронична бъбречна недостатъчност и артериална хипертония да имат усложнения?

Рискът е голям, защото поначало пациентите, които имат хронична бъбречна недостатъчност са с намален имунитет. Една част от тях, по повод имунни заболявания на бъбреците, се лекуват с медикаменти, които потискат имунната система. Затова те са рискови от усложнения при вирусни инфекции.

Доц. Кундурджиев, тъй като споменахте, че около 1 млн. не подозират, че имат бъбречно заболяване, около 500 хил., които са диагностицирани, не се лекуват, а при около 250 хил. лечението е неправилно. Това са цифри, които за страна като България, имат епидемични стойности. В сравнение с тази статистика, как ще коментирате статистиката, която идва за корона вируса. Не смятате ли, че хроничните заболявания се подценяват, при това не само у нас?

Именно това ни кара да подсещаме хората да се изследват за хронични заболявания. Още повече, че това не е никак трудно. НЗОК заплаща определен брой профилактични изследвания. Едно изследване на урина, дори и ако трябва човек да си го заплати, не е скъпо. А то ще покаже, ако има бъбречен проблем. Затова призивът ми е хората: да ходят на профилактични прегледи, да си следят кръвното налягане. Може да има доста усложнения и това не е невинен проблем. Нямаме за цел да плашим хората, а да ги подканим да вземат мерки своевременно.

Целият разговор можете да чуете ТУК

Източник: БНР – „Здраве“