Д-р Георги Василев
2 февруари е обявен за Световен ден за информираност за ревматоидния артрит – най-разпространеното ревматично заболяване. По неофициални данни пациентите с тази диагноза в България надхвърлят 70 000 души. Едно от най-големите предизвикателства пред специалистите е, че то често остава неразпознато от общопрактикуващите лекари, което забавя лечението с години.
За това какви са съвременните методи за диагностика, разговаряме с д-р Георги Василев, имунолог в Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Д-р Василев завършва медицина в Медицински университет София през 2016 г. През 2017 г. постъпва като редовен докторант в Лаборатория по клинична имунология с научен ръководител проф. д-р Доброслав Кюркчиев, дмн., а от 2018 г. започва работа като лекар-специализант по клинична имунология. Областите му на научен интерес са свързани с диагностиката и патогенезата на автоимунните системни заболявания, предстои официалната защита на дисертациония му труд, свързан с проучване на действието на мезенхимни стволови клетки върху Т-лимфоцити на пациенти с ревматоиден артрит.
Д-р Василев, известно е, че диагностиката на автоимунните ревматични заболявания, сред които е и ревматоидния атрит, понякога може да се забави с години. Толкова ли са трудни за диагностициране?
Да, често в клиничната практика периодът от появата на клинични симптоми до поставянето на диагнозата ревматоиден артрит може да отнеме доста време, като нерядко се диагностицира разгърнато заболяване с няколко годишна давност. При автоимунните системни заболявания и в частност ревматоидния артрит, диагностична трудност представлява именно строго индивидуалния ход на ранна изява и разгръщане на симтомите. Това, което е важно да се разбере е, че пътят до поставянето на диагнозата е активен процес и изисква участие и от страна на страдащия. Болният е първият, който да разпознае болестта (да осъзнае „че нещо е не както трябва”, „нещо ми има” – например болката, отокът и сутрешната скованост в ставите на ръката са налице всеки ден и не минават от само себе си, а напротив усилват се и пречат на работните и битовите задължения) и да потърси помощта на лекаря. Този процес е доброволен и еднопосочен, като по мое мнение забавяне в тази част е най-честата причина за отлагането и удължаването на времето до поставянето на диагнозата.
Какви са съвременните методи за диагностика?
Съвременните методите за диагностика условно можем да ги разделим на няколко групи. Първо, трябва да споменем т. нар. физикални методи, което обхваща разпита на пациента от лекаря и обективното изследване на болния – оглед и палпация на болезнените и оточни стави, измерване на ставната подвижност. Групата на инструменталните методи включва рентгенография и вече доста по-съвременните – скенер, ядрено-магнитен резонанс и ставна ехография. Третата, и също толкова важна група, е групата на лабораторните и имунологични методи. Тя е свързана с излсдването на високоспецифични автоантитела характерни за РА: антитела срещу CCP, антитела срещу MCV, ревматоиден фактор от клас ИгМ, ИгГ и ИгА, както и възпалителни реактанти като СУЕ и CRP. Aнтителата срещу CCP и срещу MCV се отличават с висока чувстивтелност (82% ) и специфичност (97%) и могат да бъдат положителни средно около 7 години преди диагностицирането на заболяването ревматоиден артрит и, ако трябва да ги подредим по важност, те формират най-важните биомаркери, които да бъдат изследвани при съмнение за ревматоиден артрит.,
Скъпи ли са тези изследвания, в сравнение, например, с един обикновен ревмафактор, който обаче може да даде фалшиво успокоение?
Изследването на антитела срещу CCP и MCV далеч не е скъпоструващо изследване. Но последствията от подобно „фалшиво успокоение”, свързано с възможността за фалшиво отрицателни резултати при изследване само на ревмафактор, са далеч по-скъпи и свързани със забавянето или „тръгването” в погрешна посока по отношение на диагностиката на ревматоиден артрит.
В кои случаи съветвате общопрактикуващите лекари да се задълбочат в изследванията? Има ли някакъв алгоритъм, който да следват?
Моят съвет за разгръщане на изследванията е това да стане при наличие на характерната за ревматоидния артрит клинична картина. Каква може да е тя: сутрешна скованост в ставите, болка и оток в 3 или повече ставни зони, симетричност на проявите, засягане на малките стави на ръцете и давност повече от 6 седмици. При наличие на подобна симптоматика, ОПЛ могат да насочат пациента за консултация и диагностично уточняване с ревматолог, а също и с клиничен имунолог, за изследване на високоспецифични автоантитела срещу CCP, MCV, ревматоиден фактори, както и антинуклеарни автоантитела (АНА-скрининг). Не бива да се пропуска и изследването на възпалителни реактанти като CRP и СУЕ.
Кой е най-фрапантният случай във вашата практика на човек, който му е била забавена диагнозата?
При събирането на пациентска група от болни с ревматоиден артрит в хода на работата по моя дисертационен труд имаше такъв пациент, който беше диагностициран 7 години след появата на заболяването.
Кои са най-уязвимите групи за развитие на ревматоиден артрит? Има ли значение възрастта, пола?
Ако трябва да назовем конкретни групи, които да са по-уязвими, това са хората с фамилна анамнеза за ревматоиден артит. Ревматоидният артрит засяга около 0.5 – 2% от световното население, по-често жени отколкото мъже, а по отношение на възрастта се наблюдават два пика на изява на болестта – на възраст между 20 и 40 години и второ плато между 45- и 55-годишна възраст; тютюнопушенето също е фактор, който се свързва с увеличен риск.
За съжаление това коварно заболяване се среща и при децата. За какво трябва да следят родителите и кога да потърсят вашата помощ?
При деца състоянието е по-известно още като Ювенилен Хроничен Идиопатичен Артрит и честотота е неколкократно по-ниска от ревматоиден артрит при възрастните. Това е заболяване с доста разнородна клинична картина и липса на стройна и изчерпателна класификация. Има два пика: между 1-ва и 3-та година и втори пик около 10 г., като засяга по-често момичета. Това, за което родителите трябва да следят, са възможните симптоми: висока температура придружена със ставни и мускулни болки, оточни и възпалени стави, ограничени движения, увеличени лимфни възли и слезка, обрив по тялото. При съмнение за това състояние е необходима е консулатция с педиатър ревматолог.
Източник: Clinica.bg