Всяка бъбречна криза може да доведе до увреждане

Всяка бъбречна криза може да доведе до увреждане

850 млн. души по света имат бъбречни заболявания. Това означава, че всеки 10-ти жител на планетата има хронично заболяване на тези органи.
Бъбреците са едни от най-важните органи в човешкото тяло. От правилното им функциониране зависят много системи. За съжаление, все повече се увеличава броят на хората с бъбречни проблеми. Не случайно от 2006 година се чества Световният ден на бъбреците, който да напомни колко са важни профилактиката и ранното диагностициране, за да можем ние и нашите деца да се радваме на повече здраве.
За едно денонощие през бъбреците ни преминава ¼ от цялата циркулираща в тялото ни кръв. В бъбреците има специални филтри – нефрони, а отпадъците се събират във вид на урина. Бъбреците приличат на бобено зърно. При възрастния човек дължината им е около 10-12 см., а теглото на един бъбрек е от 120 до 150 грама. Бъбреците изработват хормона ренин, който отговаря за регулацията на артериалното налягане.
За разлика от много други органи, бъбреци имат почти всички животни, включително рибите и земноводните.
Вижте какво обясни по този повод началникът на Клиниката по нефрология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ доц. Атанас Кундурджиев при гостуването си наскоро по БНТ:

Водещ: Гостът ни по темата днес е доц. Атанас Кундурджиев, който е един от най-големите специалисти в лечението на високото кръвно налягане в условията на бъбречна недостатъчност. Има три медицински специалности: нефрология, кардиология и вътрешни болести. Добре дошли при нас!
Да направим връзката между бъбреците и корона вируса. Все пак няма начин, такава е ситуацията.
Доц. Кундурджиев: Да я направим, но от самото възникване, защото чух, че всички животни имали бъбреци, сухоземните особено. Някога животът е възникнал в среда с много сол, в океаните. Когато са излезли на сушата, организмите е трябвало да запазват тази сол и затова философите казват „солта на живота“ в смисъл на символ на живота. Функцията на бъбреците е била да запази интегритета на организма от външната среда. С развитието на организма и човека се стига до ситуация, в която човекът променя външната среда, например започва да употребява повече сол, да качва кръвно налягане.
Ние подехме една инициатива, по повод на Световния бъбречен ден, да направим връзката между бъбречните заболявания и артериалната хипертония. И тук ще припомня какво са казали старите лекари: няма неврогенна хипертония, която да не се нефрогенизира, т.е. да засегне бъбреците, и няма нефрогенна хипертония, т.е. причинена от бъбреците, която да не се неврогенезира. Това означава, че дори и да се отстрани причината, вече са задвижени механизми, които поддържат и усложняват тази хипертония.
Мисията ни в такива дни е да обърнем внимание на профилактичните прегледи, на измерването на артериалното налягане, защото връзката е двупосочна. От една страна бъбречните заболявания водят до артериална хипертония, но и артериалната хипертония, която не се лекува, или не се лекува правилно, води до усложнения и до бъбречна недостатъчност.
Малко статистика: В България има около 2 млн. хипертоници. Половината от тях не знаят и не се лекуват. В голямата си част това са млади хора, защото те по- не си обръщат внимание. От другия 1 млн., които знаят, че имат артериална хипертония, половината не се лекуват, особено, когато нямат оплаквания. Организмът има една способност да привиква към високото кръвно и човек да няма някакви оплаквания. От другите, които вече се лекуват, половината не се лекуват правилно. Виждате колко голям става проблемът. Само 250 хил. от всички тези хипертоници, се лекуват правилно.
Водещ: Нека да уточним тогава какво е правилно и неправилно лечение. Много хора смятат, че като имат високо кръвно и всяка сутрин си пият хапчето, това е достатъчно.
Доц. Кундурджиев: Означава първо да се лекуват редовно. Има много пацианти, при които, след като им се нормализира кръвното, спират лекарствата. Това е опасно! Има т.нар. рибаунт ефект, кръвното рязко се покачва, и има опасност от инсулт или инфаркт. Но и при редовно лекуващите се, сега има голям набор от медикаменти, лечението трябва да бъде индивидуализирано. Защото медикаментите могат освен да понижат кръвното налягане, да предпазят и т.нар. таргетни органи – органи, които по начало се увреждат (бъбреците, сърцето) да ги предпазят от по-нататъшно увреждане.
Водещ: А какви са нормалните стойности на кръвното налягане?
Доц. Кундурджиев: 120 на 80.
Водещ: Да, но има хора, които си казват „То моето кръвно по принцип е по-ниско или по принцип си е по-високо“.
Доц. Кундурджиев: Нормалните стойности могат леко да се променят с възрастта и да стигнат до 130, 140 за горната граница, защото съдовете стават ригидни. Но това трябва да го определи лекарят. Чувал съм какви ли не формули. Една от тях е, че втората и третата цифра на систолното налягане трябва да отговарят на възрастта. Излиза, че един човек на 80 години трябва да има горна граница 180, което не само, че не е вярно, но е и опасно!
Водещ: Трябва ли, ако имаме високо кръвно налягане, задължително веднъж годишно да си правим преглед на бъбреците? И няма ли нещо, което да ни покаже, че има проблем?
Доц. Кундурджиев: Най-често не. Човек може да си има високо кръвно, бъбреците да се увреждат, но да няма никакви по-специфични оплаквания. Затова казваме, че трябва да се изследва урина, защото появата на белтък в нея вече показва, че има проблем. Трябва да се изследва и функцията на бъбреците, да се прави ехография. Това са все неща, които не са скъпи, но когато се правят редовно, спестяват много главоболия.
Пациентите трябва да знаят, че всяка бъбречно заболяване, всяка пречка в оттока на урината (понякота имат бъбречна криза, която преминава от лекарствата, но бъбрекът остава запушен), всичко това води до увреждане на самия бъбрек и артериална хипертония, която може да стане резистентна. И всяка съдова промяна в бъбрека може да наруши вътрешната хемодинамика и да доведе до артериална хипертония.
Водещ: От какво най-често вдигаме кръвно?
Доц. Кундурджиев: От нерви.
Водещ: Как от нерви? Ядем прекалено много сол. Натрият очевидно задържа водата – вдигаме кръвното. Ядем трансмазнини, запушват ни се артериите – вдигаме кръвното. И изведнъж – от нерви?
Доц. Кондурджиев: Ами ако проследим еволюцията на хората, те първо са живели в среда, бедна на сол. След това започнали да откриват солните рудници. Така пътищата на търговците са се установявали там, където е имало сол, тя е била на цената на златото. Но във времето хората са започнали повече да употребяват сол и еволяцията това не е могла да го преодолее. Знаете, тогава лечението е било с пиявици и кръвопускания – тези пациенти все са били такива с високо кръвно. Друго нещо: някога са нямали часовници и са живеели по-спокойно. Ние сега благоденстваме. Хората са способни да пътуват, хранят се обилно. Такова нещо не е имало в еволюцията на човечеството. Но цената на това благоденствие, да се ползваме от такива блага, е че правим всичко под час. Нали знаете кога са направили груниучкото време – когато са тръгнали железниците. Иначе хората не са имали нужда от точно време. Фактът, че в 7 часа трябва да направим това, в 8 часа – друго, този стрес ни покачва кръвното.
Водещ: Имахте идея за безплатни консултации от 16 до 20 март?
Доц. Кундурджиев: Така е, но те за съжаление ще бъдат отложени, когато премине епидемиологичната ситуация.
Водещ: А вирусните заболявания (не говорим само за корона вируса) как се отразяват на дейността на бъбреците?
Доц. Кундурджиев: Много вируси могат да въздействат на бъбречни структури и от там да ги направят имуногенни, т.е. имунните бъбречни заболявания могат да се провокират първоначално от вирус, понякога от бактерии.
Водещ: А най-добрата профилактика каква е – водата?
Доц. Кундурджиев: Да, също контрол на кръвното налягане, профилактични прегледи. Между другото, пиенето на вода трябва да става след консултация с лекар, особено, ако вече има хронична бъбречна недостатъчност. Защото обикновено това заболяване е придружена от високо кръвно, а там приемът на течности трябва да бъде внимателен.
Водещ: Много често говорим – пийте поне по 2 литра вода на ден, а всъщност за някои пациенти това може да се окаже натоварващо.
Доц. Кундурджиев: Точно така! Пациентите с хронична бъбречна недостатъчност не могат да отделят достатъчно адекватно тази течност, но някой им е казал да пият повече вода, за да си промиват бъбреците. В тези случаи това води до повишен обем на кръвта, високо артериално налягане и от там до риск от инфаркт, инсулт. Затова е добре да поддържат контакт с лекуващите си лекари.
Водещ: Коя е най-често повтарящата се грешка, която правят пациенти с бъбречна недостатъчност?

Доц. Кундурджиев: Най-честата грешка е да не пазят диетичен режим, защото когато се загубят тази голяма част от нефроните, за да си стигне до бъбречна недостатъчност, от там нататък е много важно да се пазят останалите, които функционират. Ако се яде прекалено много месо, нефроните се увреждат и загиват и така бъбречната недостатъчност  напредва по-бързо.
Водещ: А други храни можете ли да посочите, които трябва да се избягват?
Доц. Кундурджиев: Ами трябва да се ограничат солта, животинските мазнини, но диетичният режим трябва да е съобразен с лекар. Причината е, че много пъти има и други, придружаващи болести и затова от една страна трябва да се приемат достатъчно калории, за да няма недохранване, а от друга да не се засегнат другите болести. Защото представете си един диабетик, който има и бъбречна недостатъчност, заради захарния диабет той трябва да получава протеини, енергия, но от друга страна заради бъбреците не може. Значение има и дали пациентът е с нанаднормено тегло.
Водещ: Аз няма как да не ви попитам – има ли паника в медицинските среди покрай създалата се ситуация с корона вируса и като лекар-специалист какво бихте ни посъветвали и вие?
Доц. Кундурджиев: Паника има в цялото общество. Виждате от сутрин до вечер новините. В България имаме Национален щаб, той ръководи, нещата са под контрол, Министерският съвет е ангажиран. В нашата болница сме си разписали правила, т.нар. стандартни оперативни процедури. Това помага да не се създава паника, защото всеки си знае мястото. Разбира се, че има напрежение, защото всички сме наясно, че всеки момент може да се случи нещо, но в крайна сметка т.нар. психология на тълпата ако се отключи, това вече става лошо. Затова е важно в такива кризисни ситуации да има установен ред. При нас като се влезе в приемния кабинет, закупили сме устройства, и дистанционно се измерва температурата. При най-малкото съмнение пациентите се изпращат за тест за корона вирус. Всичко това създава предпоставки да се минимализира рискът и пациентите да се чувстват сигурни, когато дойдат при нас.

Цялото участие на доц. Кундурджиев можете да видите ТУК

Източник: БНТ, “100% будни”

Тел. за кондултации и спешен прием в Клиниката по нефрология: 02/952 38 33 (8:00 -16:00 ч.)