Диабетът е едно от най-значимите социални заболяване. В България той засяга около 500 000 души, а още толкова имат предиабет. За съжаление високата кръвна захар уврежда и много органи от човешкия организъм. Едни от тях са бъбреците. До какви поражения води диабетът за бъбреците, каква е причината и как да се предпазим, попитахме проф. Атанас Кундурджиев. Той е ръководител на Клиниката по нефрология в Университетска болница “Св. Иван Рилски” София и един от водещите специалисти в областта.
Проф. Атанас Кундурджиев
– Проф. Кундурджиев, защо бъбреците са толкова важни? Каква е тяхната основна роля в човешкото тяло? Какво се случва, когато тяхната функция започне да намалява?
– Бъбреците са основен орган за поддържане на хомеостазата (постоянството на вътрешната среда) в организма. Показателен е фактът, че бъбреците са от 10 до 50 пъти по-добре кръвоснабдени от всеки друг орган. Една пета от дебита на сърцето е насочена към бъбреците, а те са само около 300 грама. За сравнение може да се каже, че всички мускули в човешкия организъм получават приблизително толкова кръв.
Бъбреците имат важна роля за поддържането на хемодинамиката. Редица проучвания доказват, че докато не се промени бъбречното съдово съпротивление не се повишава трайно артериалното налягане. Това значи, че за правилното лечение на артериалната хипертония (високо кръвно налягане) трябва да се отчита състоянието на бъбреците. Има едно правило в медицината по отношение на хипертонията и то е: ,,Всяко бъбречно заболяване в определена форма или стадий, всяка пречка в оттока на урината и всяка съдова промяна в бъбреците може да доведе до хипертония”. При увреждане на бъбречната функция хипертонията става правило, а липсата й изключение. За България проблема с артериалната хипертония е много належащ, защото от 7 млн. население, около 2 млн. са хипертоници. Лошото е, че от тези 2 млн. половината изобщо не знаят, че са хипертоници, а от тези които знаят, половината не се лекуват. Много е важно обществото да бъде информирано за този проблем и да се правят насочени скринингови изследвания. Не са малко пациентите, които имат високо артериално налягане, но нямат съществени оплаквания и това ги кара да подценяват проблема. Продължителната и нелекувана хипертония уврежда организма и може да има тежки последици.
Бъбреците имат основна роля и за поддържане постоянството на важни електролити и водата в организма, а те са основата на живота. Чрез бъбреците се отделят някои отпадни продукти от обмяната на веществата и при нарушаване на функцията им има опасност от интоксикация на организма. Бъбречната недостатъчност също може да настъпва бавно и без особени симптоми и постепенно да води до резистентна на лечение хипертония, анемия, промени в костите, сърдечна недостатъчност и сърдечносъдови инциденти. Диализата и трансплантацията са видимия изход от бъбречната недостатъчност, но около 60% от тези пациенти не достигат до тях, защото преди това умират от сърдечносъдови инциденти. За да се справим с тази висока смъртност трябва рано да установим и лекуваме заболяванията, които водят до бъбречна недостатъчност и максимално да компенсираме всички сърдечносъдови рискови фактори. На популационно ниво това изисква добра организация на здравната система, а на ниво отделен пациент диагностициране и повлияване на различни сложно преплетени патологични механизми.
– Защо все повече хора боледуват от диабет в наши дни?
– В момента в света има около 300 млн. диабетици и според наблюденията досега на всеки 10-15 г. броят им се удвоява. Интересен е въпросът защо се случва това в нашето високотехнологично общество? В цялата човешка история преди нас основните причини за смърт са били недостатъчното хранене, инфекциите и травмите при войни, докато в последните 70 години приема на висококалорични и с променен състав храни, затлъстяването и заседналия начин на живот прекаран пред различни екрани вземат повече жертви. Преди хиляди години хората са били ловци и събирачи и са били генетично приспособени да прекарват дълги периоди на глад и след това обилно хранене без това да се отразява на здравето им. Набавянето на храна е изисквало големи физически усилия. Показателен е фактът с рязката промяна на начина на живот при маорите от Тихоокеанските острови преди 400 г. Преди това те били ловци и събирачи и са нямали диабет и затлъстяване, докато, приемането на уседнал начин на живот и редовен прием на висококалорични храни довел до развитието на захарен диабет при повече от половината от тях. Еволюцията е ефективен механизъм за справяне с промени във външната среда, но много бавен. Само за последните 30 години приемът на фруктоза, основно чрез безалкохолни напитки в развитите страни се е увеличил с около 2000%, а тя е рисков фактор за развитие на диабет, подагра и затлъстяване. Тъй като не можем да разчитаме на еволюцията, е важно всеки от нас с диетичен режим и дозирани физически усилия да се предпазва от метаболитните болести.
– Каква е причината при захарен диабет да се увреждат бъбреците?
– Като студенти в часовете по биохимия учехме, че белтъците и мазнините изгарят в огъня на въглехидратите (цикъла на Кребс). Това означава, че белтъците и мазнините, които са градивни елементи на клетките силно зависят от въглехидратната обмяна, т.е. при захарен диабет ще могат да се увредят всички органи и системи. За да се справи с високите кръвни захари организма използва други пътища на обмяната, но при тях се отделят увреждащи продукти и някои органи като очи, бъбреци и периферни нерви са особено чувствителни за патологичното им действие. В практиката тези увреждания са известни като диабетна нефропатия, невропатия и офталмопатия. Както се подразбира, при по-голяма давност и при недобра компенсация на диабета (поддържане на повишена кръвна захар), вероятността за увреждане на прицелните органи става по-голяма. Затова и усилията ни са насочени най-вече към добрата компенсация чрез подходящ диетичен, двигателен режим и медикаменти, съобразени с конкретните особености на пациента.
– Как пациентите с диабет могат да разберат, че е започнала бъбречна увреда? Има ли специфични симптоми?
– В нефрологията има един такъв парадокс, че не се страхуваме толкова от заболявания, които протичат с болки, защото можем да вземем мерки навреме и да предотвратим усложненията, а се страхуваме от тези бъбречни заболявания, които протичат без симптоми и могат неусетно да доведат до бъбречна недостатъчност. Диабетната нефропатия е такова заболяване и затова съвсем целенасочено периодично трябва да се изследват бъбреците, очите и периферните нерви, за да се открие увреждане. За бъбреците това става с изследване на урина за белтък. Наличието на белтък над референтната граница в урината е индикатор за бъбречно увреждане. Изследват се и показатели като креатинин и урея, които дават информация за бъбречната функция. Най-ранните увреждания понякога протичат с повишена гломерулна филтрация т.е. повишена функция и затова е важна добрата оценка на състоянието.
– За да се открие навреме диабетната нефропатия какви изследвания са необходими и кой ги назначава? Кога е необходимо пациентите с диабет да се обърнат към нефролог?
– По линия на НЗОК всяка година се правят профилактични прегледи, на които може да се диагностицира диабет, а при установяването му да се оцени дали има засягане на бъбреците. Дори и при лекостепенно засягане на бъбреците е желателно пациентите да бъдат консултирани с нефролог, защото има различни терапевтични подходи за бъбречна протекция и ранното им започване може да забави увреждането.
Много е важно пациентите с диабет да знаят, че са изложени на висок сърдечносъдов риск и да бъдат проследявани в тази насока. Изненадващо при проучване в САЩ през 2002 г. 68% от диабетиците заявили, че не са изложени на по-висок риск от инфаркт и инсулт. Само половината от участниците в проучването съобщават, че лекуващите им лекари са обсъдили с тях по-високия сърдечносъдов риск и стъпките, които трябва да се предприемат, за да се намали. След кампания фокусирана върху проблема, Американската диабетна асоциация и Американският колеж по кардиология установяват, че общественото съзнание се е подобрило и знанията на пациентите с диабет за високия сърдечносъдов риск са на значително по-високо ниво. Това е довело впоследствие и до намаляване на смъртността от тези усложнения.
В клиниката ние лекуваме много пациенти с диабетна нефропатия и обръщаме внимание върху този проблем, а имаме и подходяща апаратура за установяване на сърдечно засягане. В нашата клиника работят и ендокринолози, които консултират пациентите и обсъждаме с тях комплицираните случаи. Периодично правим и информационни кампании и преглеждаме пациенти с диабет за състоянието на бъбреците. Поради епидемичната обстановка тази година провеждахме консултации по документи изпратени по интернет.
– Каква част от диабетиците развиват хронично бъбречно заболяване и до какво може да доведе, ако не се лекува навреме?
– Важно е да се знае, че в началните стадии диабетната нефропатия протича с хиперфилтрация (повишена функция), което означава начална бъбречна увреда и е добре веднага да се включат медикаменти, които предпазват бъбреците. Хиперфилтрацията се среща при 5-10% от диабетиците. След това се развива микроалбуминурия (малко количество белтък в урината) и е важно да се проследява, а понякога след нея – макроалбуминурия (голямо количество белтък в урината) и е възможна появата на отоци. До влошаването на бъбречната функция минават средно 15-20 години. Още на етапа на микроалбуминурия трябва да се знае, че това е знак за започнало увреждане на съдовия ендотел (вътрешната обвивка на съдовете) на целия организъм. Като площ ендотела на всички съдове при човека е колкото големината на футболно игрище. Можем да кажем, че и неголямото количество белтък в урината показва заплаха от по-големи проблеми. Правилното лечение може да предотврати и забави настъпването на бъбречна недостатъчност и нейната прогресия. В България средно годишно около 1000 пациенти започват диализно лечение и от тях около 200 по причина диабетна нефропатия.
– Какъв е Вашият съвет към хората със ЗДТ2? Какви грижи да полагат за бъбреците си?
– Тъй като увреждането на бъбреците протича безсимптомно и както казахме в ранните стадии с хиперфилтрация, пациентите с диабет трябва да знаят, че има риск от засягане на бъбреците и е желателно поне веднъж годишно да провеждат насочени изследвания и консултации. Освен изследване на кръвни показатели и обикновена урина е желателно да се проведе и ехографско изследване и урокултура. Понякога при диабетици може да има бактерии в урината без да има симптоми (т. нар. асимптомна бактериурия) и е наложително тя да се лекува, а след това да се вземат мерки за профилактика на възпалението.
Приемът на повече течности и недопускане на дехидратация е важно за здравето на бъбреците. Добрата новина за диабетиците е, че в последните години бяха създадени и се утвърдиха нови класове медикаменти и клиничните проучвания показват освен доброто повлияване на метаболизма и значимо намаляване на сърдечносъдовия риск. Наистина съвременната медицина разполага с добри възможности за профилактика и контрол на захарния диабет, но е необходимо ранна диагноза и постоянство в лечението.
Източник: clinica.bg