ЛАБОРАТОРИЯ ПО КЛИНИЧНА ИМУНОЛОГИЯ

Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски” извършва възможно най-широкия спектър изследвания за системни автоимунни заболявания: Системен лупус, Синдром на Сьогрен, Антифосфолипиден синдром, Системна склероза, Идиопатични възпалителни миопатии (миозити), Ревматоиден артрит, Смесена съединително-тъканна болест и др.
Наред с това правим много изследвания и в областта на автоимунните гастроентерологични заболявания – Пернициозна анемия, Автоимунни хепатити, Първична билиарна склероза, Глутенова ентеропатия, Болест на Крон, Улцерозен колит и т.н.

Някои от изследванията са ключови за диагностиката на описаните заболявания, други са допълващи, а някои дават информация за активността на заболяването. Голяма част от автоантителата имат предиктивна стойност – тоест могат да се проявят години преди клиничните симптоми.

В Лабораторията по клинична имунология, освен висококвалифицирани лаборанти, работят четирима лекари и един биолог. Тяхната роля е да извършват някои високо-специализирани изследвания, да анализират получените резултати, да консултират пациентите във всеки един етап на изследването, както и да проследяват имунологичните параметри в хода на терапията. Основен момент е всеки изследван параметър да се свързва смислово с другите изследвани параметри и всеки тест да се разглежда като част от общата картина на заболяването на индивидуалния пациент. В ЛКИ се мисли много и така трябва да бъде в сферата на клиничната имунология.

ПОВЕЧЕ ЗА АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Автоимунните заболявание засягат около 3% от жителите на планетата. Характерно е, че тези заболявания засягат по-голям процент от населението в развитите, индустриализирани страни, където процентът достига до 5-8%. Нашата страна попада също в тази зона. Този феномент е известен като „ Север – Юг градиент“, като под „Север” се разбират страни с високо икономическо развитие, намалена заболеваемост от инфекции (особено паразити), масово използване на антибиотици, индустриализация, високо ниво на хигиена. В тези „северни” страни, вкл. България, автоимунните аболявания са по-разпространени. Тоест има връзка между „цивилизования” начин на живо и автоимунните заболяваният. Тази връзка е известна като „стерилна хипотеза” за разввитието на автоимунните заболявания.

В последните две десетилетия се наблюдава пик на автоимунните заболявания, който някой автори наричат „Автоимунна епидемия”. Автоимунните заболявания се делят на „системни” (например ревматологичните заболявания) и орган-специфични (засягат само един орган или малко на брой органи от една система). Може би най-често срещани са автоимунните заболявания на щитовидната жлеза – особено тиреоидит на Хашимото. Автоимунните заболявания (или поне повечето от тях) засягат предимно жени в репродуктивна възраст, като съществува връзка с половите хормони. Наред с генетичните фактори, за развитието на автоимунните заболявания допринасят и фактори на средата: георграфско разположение, пол, възраст, хранене. Съществуват добре установени връзки с ролята на някои инфекции като пусков механизъм за развитие на автоимунно заболяване. За някои болести (като напр. Синдром на Сьогрен) като пусков мехенизъм се коментират и „неблагоприятни житейски събития”.